Историческите сведения дават основание Якоруда да се числи към списъка на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. Якорудското землище се оказва една от точките на онзи пътен лъч и на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя – Виа егнатива. За това свидетелстват останките на двете крепости – едната под града, наречена Калята, и другата – Градището, край Черна Места. Местностите в района на Якоруда са изпъстрени с имена, които напомнят за съдбоносни събития. Сред тях е Богданово боище – име на историческо място, където през 1666 г. се разгаря кръвопролитна битка. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дават отпор на редовната турска войска под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците от героичното сражение били катастрофални. На огън и сеч били подложени околните якорудски махали. До основи била опожарена и Якоруда, най-голямото селище дотогава в Разложката котловина. За големината на селището ни напомнят останалите в паметта на якорудчани имена на двете черкви – „Св. Георги“ и „Св. Никола“, както и името на манастира „Св. Елей“. След кървавата битка значителна част от населението се пръснало в най-различни, далечни места – от Балчик на север, до Лозенград на юг. В родния си край останали малко семейства. Те се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка. Якоруда е не само град с вековна история и гордо и будно население, но и с изумително красиви местности разположени в двете планини Рила и Родопите.Веригата от многобройните върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително очарование